Духовен наставник – Негово Високопреосвещенство † Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

Митрополит Николай

Светското име на митрополит Николай е Николай Методиев Севастиянов. Роден е на 19.07.1969 г. в гр. София. Средно образование завършва в родния си град през 1988г. След отбиване на военна служба, продължава образованието си в Софийската духовна семинария, а от есента на 1990 г. e студент в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” . На 06.12.1990 г. е постриган  в монашество от Врачанския митрополит Калиник. От 1992 г. йеродякон Николай преминава на служение в Софийска епархия и служи като празничен дякон при ПКСХП „Св. Александър Невски”. На 17.05.1993 г. в столичния храм „Св. Николай Софийски” е ръкоположен за йеромонах от Българския патриарх Максим и е назначен за ефимерий при параклиса на Богословския факултет. От есента на 1994г. до 1996г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия. След завръщането си в България, през 1996 г. е назначен за ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария. На 29.06.1996 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство. От месец октомври същата година е назначен за протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 07.07.2001 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски” и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 04.02.2007 г. е избран, а на 11.02. с.г. и канонически утвърден за Пловдивски митрополит.

Ректор – Негово Високопреосвещенство † Великотърновски митрополит Григорий

Свеското имmitr_grigorij_sе на митрополит Григорий е Йорго Иванов Стефанов. Роден е на 10.10.1950 г. в с. Козаревец, Великотърновско. Основно образование получава в родното си село, след което учи в Техникума по машиностроене в гр. Горна Оряховица.

След завършване на средното си образование, през 1968 г. постъпва като послушник в Преображенската св. обител. Tам в началото на м. февруари 1974 г. е постриган в монашество с името Григорий от Великотърновския митрополит Стефан, който го ръкополага и в йеродяконски чин.

Продължава образованието си в Софийската духовна семинария и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1979 г. По време на своето следване там йеродякон Григорий служи като митрополитски дякон на Великотърновския митрополит Стефан, който в началото на 1980 г. го ръкополага и за йеромонах. От края на 1980 г. йеромонах Григорий е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия, която длъжност изпълнява до м. декември 1985 г. Като такъв на 06.12.1981 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Старозагорския митрополит Панкратий.

От есента на 1982 г. архимандрит Григорий е на богословска специализация в университета в гр. Нюшател, а по-късно и в институтите в Босей и Женева, Швейцария. Специализира в градовете Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, Англия. След завръщането си в България, от лятото на 1985 г., заедно със задълженията си на протосингел на Старозагорската митрополия, архимандрит Григорий е и сътрудник в отдела за Междуцърковни отношения при Св. Синод. На 22.12.1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Константийски“ и е назначен за викарий на Старозагорския митрополит Панкратий, какъвто остава до 1987 г., а от края на 1987 г. до Възкресение Христово, 1990 г. е викарий на Великотърновския митрополит Стефан.

От 01.04.1990 г. до 19.06. с. г. епископ Григорий е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария, а от 01.07.1990 г. е назначен за ректор на Софийската духовна семинария, който пост заема до началото на 1994 г. На 27.02.1994 г. е избран, а на 06.03. с. г. е и канонически утвърден за Великотърновски митрополит.

Заместник – Ректор – Ставрофорен свещеноиконом      д-р Добромир Костов

Ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - Ректор

Отец Добромир Костов е роден на 5 юни 1975 г. в Асеновград. Към служба на Бога се обръща по настояване на баща си и влиза в първия випуск на възстановената през 1990 г. Пловдивска семинария. Дядо му по майчина линия – Ангел, е бил свещеник.

След като през 1995 г. завършва Семинарията, отец Добромир отбива военната си служба. През 1997 г. влиза в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2001 г. е ръкоположен за свещеник от приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений и е назначен като енорийски свещеник в селата Червен, Орешец и Добростан, всички в Асеновградската духовна околия. През 2004 г. след приемането на Закона за вероизповеданията, който сложи край на разкола, митрополит Арсений го назначава за председател на храм „Св. Димитър“ в Асеновград. Дотогава тази църква е била управлявана от разколници.

През 2008 г. новият митрополит на Пловдив Николай го взима за протосингел на епархията, а година по-късно става ректор на Семинарията. Преподава Литургика и Пастирско богословие.

Паралелно е и.д. игумен на Араповския манастир, където освен духовна развива и стопанска дейност. Отец Добромир ръководи и две ключови комисии в митрополията – строителната и по европроектите.

Семеен е, има две деца.

Заместник – Ректор – д-р Димитър Мирчев

Dimitar_Mirchev

Димитър Мирчев е роден през 1976 г. в Пазарджик. Завършва с пълно отличие Семинарията в Пловдив през 1995 г. През 2000 г. завършва с отличие Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Завършва и втора магистърска степен във ФКНФ при СУ „Св. Климент Охридски“ в специалност „Антична култура и литература“. През 1998 г. става възпитател в Семинарията в София, а след година се прехвърля в Пловдивската. От 2008 г. е зам. ректор по учебно-възпитателната дейност на Пловдивската духовна семинария. От 1 февруари 2014 г. поема същия ресор като заместник – ректор в Православна духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“. Преподава латински и старогръцки език в Семинарията, латински език с медицинска терминология в Медицинския университет в Пловдив. Хоноруван преподавател е по латински и старогръцки език в ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на монографията „Православната християнска традиция, изразена и съхранена чрез храмовото строителство от ІV – ХХ век“, както и на множество научни статии.